За мен
Биография и лична история.
Момина Клисура, Пазарджик и спомените от промяната
Израснах в село Момина Клисура, сред спокойствието и обикновените хора. Роден съм в Пазарджик през 1988 г. – само две години преди България да се промени завинаги. Бях дете, когато всичко около нас се сриваше и изграждаше наново. Едва ли тогава съм разбирал дълбочината на промените, или с какво са се сблъсквали родителите ми и почти всички семейства в страната по онова време. Но помня. Ясно помня опашките за хляб и купонната система. Помня и режимите на тока, когато селото потъваше в мрак, а ние, децата, си мислехме, че е игра.
Може би точно тези моменти, съзнателно или не, оставиха най-силния отпечатък върху мен. Те предопределиха и работата, на която се посвещавам днес – да градим една предвидима и стабилна държава.
Моят компас: Пълноценна България в Европа
В работата ми ме води едно-единствено нещо – България като пълноценен, уважаван и силен член на европейското семейство. Това е моят компас и съм уверен, че посоката е вярната.
Пътят ми започна от началното училище в моето село, след това премина през професионална гимназия в София, докато накрая се дипломирах като юрист в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Университетът беше и институцията, в която за пръв път ме избраха – станах председател на Студентския парламент с гласовете на моите колеги. Исках да участвам активно в развитието на страната ни, не просто да наблюдавам. Така станах член на ГЕРБ в Благоевград. А този град се превърна в едно от най-специалните места за мен, където също израснах, но по различен начин – като личност и професионалист.
Най-важната позиция: Баща
От всичко, за което съм се борил през годините, от всички дебати, комисии и проекти, най-голямото ми постижение е моето семейство. Най-важната позиция, към която съм се стремил, е тази на баща.
Посвещавам всяка свободна минута, всяка мисъл и всяко усилие на най-специалното момиче за мен - дъщеря ми Ема. Обичам уикендите на село, обикновените сутрини в София с нея. Те ме държат здраво стъпил на земята и ми напомнят защо правя това, което правя.
